Защо е важна първата сцена във Фантастични животни

Филмът "Фантастични животни и къде да ги намерим" започва малко странно - вместо веднага да видим пристигането на Нют в Америка, първо виждаме сцена, която сякаш няма нищо общо с историята. От сценария знаем, че мястото е някъде в Европа, а групата магьосници, които се прокрадват в нощта, са аврори. Изведнъж всички са пометени с една единствена магия и в кадър виждаме задната част на главата на Гриндълуолд.

Дори след като разбираме, че историята с фантастичните животни е само въведение към много по-важни събития, а Нют ще отстъпи водещата роля на Гриндълуолд, тази сцена пак стои малко странно, но всъщност е точно това, което можехме да очакваме Роулинг да направи.

Авторката на Хари Потър признава, че е обсебена от идеята за смъртта, затова всяка нова история започва с нещо като жертвоприношение. Поредицата за "Хари Потър" започва със смъртта на Лили и Джеймс, "Вакантен пост" се върти изцяло около смъртта на Бари Феърбрадър на стр. 5 от романа, а първата история за Корморан Страйк започва със смъртта на Лула Ландри. "Фантастични животни и къде да ги намерим" не прави изключение и още в първите секунди виждаме смъртта на петима неназовани аврори.

Тази малка подробност е още един от начините да усетим почерка на Роулинг в създаването на филма. Хубаво е, че писателката се е захванала толкова сериозно с проекта и му даде толкова силен старт, надявам се да го завърши както трябва.

Коментари

Хари Потър събития и турнири

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Петимата най-лоши преподаватели на Хари Потър

Творчески турнир №5: Произведение 5

Честит рожден ден, Джоан Роулинг! Честит рожден ден, Хари Потър!

Бънти, Тезей и кои други персонажи със сигурност ще се завърнат във "Фантастични животни 3"

ЧРД на Крис Кълъмбъс

5 проблема, които рейвънклоуци разбират

Наджини - обича ли лорд Волдемор змията си

Краят на мъгълофобията и началото на новото Хари Потър фенство

Жените, които мразеха жените: Дж. К. Роулинг и насилието

Защо трябва да благодарим на Лавендър